Хора, не знам какво да кажа...наистина. Току-що прочетох чаптъра, в 2 и 10 сутринта. Утре трябва да ставам рано, но това изобщо не ме интересува. Краят е толкова близо. Нещата бяха доста претупани, но последните страници наистина ме разчувстваха. Последната страница със сливащата им се кръв, формата на отлитаща птица, която кръвта им наподобяваше... Наистина Киши успя много елегантно да поднесе нещата. Такъв край не очаквах до момента. Това със загубата на ръцете беше наистина непредвидимо. В момента съм буря от чувства, изпитвам тъга, радост, мъка, щастие и какво ли още не. И винаги съм харесвал това на Наруто. Винаги като съм четял мангата, точно Наруто е успявал да събуди най-доброто в мен. Знам, че звуча като някакъв пубер, но краят за мен е наистина важен. Заедно с тази манга аз израстнах, заедно с нея, служейки ми за пример, аз се изправях пред трудностите като дете. Наруто ми служеше за пример, който ми помогна да бъда човека, който съм днес. Радвам се, че една ера белязала толкова силно моят живот е към своя край и същевременно съм малко тъжен, защото тайно вътре в себе си не искам никога да свършва.
